Социален ефект

Истории на ПРОМЯНАТА

Научихме се да бъдем толерантни
История на г-жа Боряна Теодосиева, училищен психолог в 84. ОУ „Васил Левски“, гр. София

Втори „Б“ клас е пъстър клас. В него има толкова много различни деца. Всяко от тях носи своите хубави черти. Разбира се, както и в живота, в класа има и деца, които се открояват повече от другите по отношение на възможностите и поведението си – т.нар. „трудни деца“.

В края на октомври 2019г., в този клас дойде дете от ромски произход, което бе учило преди в друго училище. По думи на родителите, там децата са се държали грубо с нея, обиждали са я, заради цвета на кожата и.

В новия клас момичето Ния също имаше трудности в началото, тъй като повечето деца я отбягваха и не искаха да играят с нея. За тях тя беше твърде различна и Ния се чувстваше тъжна и самотна.

Всеки петък бе денят за игра с Пук.бг за класа. Тогава нещата се променяха. Децата знаеха, че едно от условията за игра с Пук.бг бе всички заедно да участват. При разпределянето на отборите в началото винаги имаше леки съпротиви между децата в класа, т.нар. „различни деца“ , в кой отбор ще бъдат. Тук освен Ния, бяха и Влади-детето с умствено изоставане, и Пепи, който беше хиперактивен и трудно можеше да се задържи на едно място, както и Лиза, която не разбираше нищо от математика.

Заедно с учителката на класа се опитвахме да разпределим децата балансирано, така че във всеки отбор да има деца, които много добре се справят, такива на, които им е по-трудно, както и деца, на които им е страшно трудно. Във всеки отбор имаше и по-едно „различно дете“, на което другите бяха мотивирани да помагат.

На учениците им бе обяснено, че в живота всички хора и деца са различни, всеки има различни възможности. Едни се справят добре с математика, други в спорта, трети по български. Едни са прекрасни музиканти, други художници и всеки е ценен и уникален по свой начин. Тези думи успокояваха децата и това им помагаше да бъдат малко по-толерантни, към учениците, на които им беше трудно по принцип или често заемаха ролята на аутсайдери.

Благодарение на игрите на Пук.бг, учениците имаха възможност да упражняват своите умения за проява на толерантност, както и да усетят, че въпреки по-малкото точки, които получаваха като резултат, те бяха поощрявани от учителите или психолога за тяхното старание по отношение на разбирателството помежду им.

Това бяха и часовете, в които момичето от ромски произход Ния, също имаше възможност да бъде част от отбор с други деца. Тя изглеждаше щастлива, и макар да и бяха трудни задачите по математика, нейните съотборници и помагаха.

В тези моменти, след края на играта, провеждахме дискусия с децата. Те споделяха как са се чувствали, кое най-много ги е зарадвало, какво са разбрали от съвместната игра. Тогава и Ния намираше смелост да сподели, че се е чувствала чудесно, защото нейните съученици са я приели, помагали са и и никой не я е обиждал.

10 социално значими цели, които сме си поставили с Пук.бг.

1
Половината от българските деца нямат дори базови умения за работа в екип – това е проблем, който нашето общество трябва да осъзнае.
2
Да повишим чувствителността на обществото към липсата на меки умения у нашите деца – това застрашава сериозно техния успех в 21 в. в личен, социален и професионален план.
3
Да покажем, че не сме безразлични към липсата на меки умения у нашите деца и искаме промяна – развитието на меки умения да бъде заложено в задължителната програма на Министерството на образованието и науката.
4
Да развием меките уменията на нашите деца – умения като кооперативност, комуникативност, толерантност, емпатия, критично мислене, творческо мислене и др.
5
Да превърнем нашите деца в едни истински „Пукита“ и „Пукльовци“ – хора, на които им пука. Пука им за другите. Пука им за природата. Пука им за света като цяло.
6
Да повишим чувствителността на децата къмр азлични екологични проблеми – да знаят, че всеки един от нас може да помогне за решаването на тези проблеми като промени част от ежедневните си навици.
7
Да бъде образователният процес близък до нашите деца – технологиите и дигиталните игри са неизменна част от техния живот и не бива да бъдат изцяло отричани в образованието.
8
Да дадем възможност на нашите децата да учат неформално и да съпреживяват ученето чрез игра – най-естественият начин за учене при тях.
9
За да приобщим всичи деца в класа така, че никой да не се чувства изолиран и отхвърлен – чрез игра в отбори децата бързо изграждат по-близки, приятелски взаимоотношения помежду си.
10
Да повишим ангажираността и мотивацията на нашите деца да учат, а оттам да повишим и техния успех – съзтезанието между отборите е силен стимул за самоусъвършенстване.